Текст песни
Аз мислех си, че вече съм забравила,
любимите най близките черти,
а те били-били във мене издълбани,
подобно букви във дърво следи.
Но мога ли усмивка да забравя
и малкият към мен отправен жест,
мълчание, мълчанието дето много казва,
тъй нищо не изчезна в мен до днес.
Светът е малък, малък,
хората се срещат,
разменят поглед,
а нещо в тях боли.
И отминават в същност,
нещо се досещат,
а между тях неистов дъжд вали.
Отминалото време не се връща,
било е хубаво, било, ала съдба,
една любов започва друга свършва,
но да вървим усилва се дъжда.
Светът е малък, малък,
хората се срещат,
разменят поглед,
а нещо в тях боли.
И отминават в същност,
нещо се досещат,
а между тях неистов дъжд вали.
Перевод песни
Я думал, что я уже забыл,
Любимые близлежащие черты,
И они были-Билли в меня вырезан,
Такие письма в виде дерева дорожки.
Но я могу улыбаться забыть
и мало мне жест,
Тишина, тишина очень говоря,
Так что ничего не исчезло во мне и по сей день.
Мир маленький, маленький,
люди встречаются,
Переключить вид,
И что-то в них больно.
И пройти по существу,
что-то гадает,
И между ними судорожными дождями дожди.
Прошедшее время не возвращается,
было хорошо, было, но судьба,
Одна любовь начинается еще заканчивается,
Но идти дождь.
Мир маленький, маленький,
люди встречаются,
Переключить вид,
И что-то в них больно.
И пройти по существу,
что-то гадает,
И между ними судорожными дождями дожди.
Смотрите также: