Текст песни Эмил Димитров - Арлекино
- Исполнитель: Эмил Димитров
- Название песни: Арлекино
- Дата добавления: 24.04.2021 | 06:56:18
- Просмотров: 158
- 0 чел. считают текст песни верным
- 0 чел. считают текст песни неверным
Текст песни
Върви каручката на стария Буо,от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.
Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!
В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.
Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.
Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.
Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.
Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.
Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.
АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!
Перевод песни
Идет старая бугуриГород город печально.
Тележка разорванного холста
И щенков ближнего и арлекина.
Арлекино был деревянным человеком,
В маленьком театре старого Буу.
Смеется - сама аудитория вечером
резной кукол дерева.
Харлекино, Арлекино!
Арлекино без сердца!
Сколько радости не знает твоего деревянного лица!
В театре старого бу,
Играл рукоятку принцессы.
Через старый резной холст
Он уставился на ее арлекин.
Harlequino часы, каждую ночь робкий,
Старый Буо с молями глазами.
Он сердце, в нем, чтобы кормить,
Чтобы быть в состоянии влюбиться в Мелли.
Харлекино, Арлекино!
Арлекино без сердца!
Сколько радости не знает ваше деревянное лицо.
Раздавленный его просьбами Буо,
Однажды он взял его в руки.
И в первом нечувствительном дереве
С зубилом она взяла крошечное сердце.
Арлекин любил куклу бою
И в любви бесконечно нежно.
Он игра как никогда раньше
Но пылает все ожоги привязанности.
Харлекино, Арлекино!
Вы ожого ожого
Таз последний ваша роль зрители не поняли.
Идет старая бугури
Останавливались в одиночестве с куклой Mellie.
Над немного горстки пепла от дерева
Он плакал за его арлекин.
Харлекино, Арлекино!
Вы ожого ожого
Таз последний ваша роль зрители не поняли.
Арлекино! Арлекино!
Вы от любви гореть!